автор: fingolffin

Не ти няма да бъдеш гласа на моята изповед.
С широко отворените очи на детството ни гледа
синът ни.
Рисува ни гълъб и сочи небето,
Което незнайно защо е червено
Далече е залезът и губи се връзката
на всичко, което е казано.
Казано простичко, ей така между другото
и всичко останало.
А всичко останало свърши. И ти
Няма да бъдеш гласа на моята изповед.