автор: Rumen_ne

Завръщам се от малка нощна скука.
Напипвам някаква пролука,
Безноктно дращя, дращя по паркета,
снова бездращно по мокета...
И в слабостта ми влива сила
безмощно старата Сибила.
Бутилка ром, и глътка дом.
Повярвах, че се е сдобрила
и с мен и с другите предтечи
и ми напомня, че съм вечен...

Пожарно музиката свири.
Напук на нощната феерия.
И някой стойността си дири-
като юмрук и дезинтерия...

А аз съм сух и подуютен,
с аз съм в слух, почти салютен.
И чакам, да те подзрявя
и малко с теб да повървя...