автор: persian

Македония-българска земя.

От гъстите гори на Шара
до беломорски брегове
една земя от скръб изгаря,
че българска не се зове!

* * *
Сред планини текат реките,
на юг към Бялото море
и нищо няма да ги спре,
догдето слеят се с вълните.

Догдето бистрите води
умият пластовете кал,
от робска мъка и печал
и българското се роди.

Догдето напоят земята,
окъпана във кръв и пот,
в която българският род
започна свойта битка свята.

За родна реч,за свобода,
за българското свято име,
с което в дни незабравими,
живя,бори се и страда.

За да отхвърли гръцки гнет
и сръбска гибелна прегръдка,
да всмукне животворна глътка
и да спаси един завет!

Завет на старите деди,
да бъде винаги свободен,
та с дух могъщ и благороден,
прекрасен дом да съгради!

Общ дом от Тулча чак до Дрин,
от Черно море до Морава,-
в една единствена държава
да стане той непобедим!

18.03.1997