автор: jelyaznovski

Нали го знаеш– на Станчо Кривия зет му, Първан. Голяма работа. Когато го бутнеш, каквото попиташ – знае.
Къде е косата– закачена връз пезула. Циганските пирони– на полицата зад тестето с картите. Средният керпеден – над пещта, на пирона. Така – всичко разхвърляно уж, но негов си ред, знае и помни. И само немско. Косата немска. Плуговете- немски. Ножовете – Солинген. Лъжиците и те.
Аз съм му кум и придумник. Защото брат му, Радой като се зажени, и Първан се пропиля. Беше малък, Първанчо още. И изчезна. Тук Първанчо, там Първанчо, сватбата приближава, къде сватба без девера. И се обадиха в милицията. Те пък нали си имаха шпиони, след два дни го докараха. Бил се запил в Пловдив в циганската махала, имаше там една кадъна Ставра й викаха, нелегален алкохол продаваше и мъже прибираше. Та докараха го, пиян залян, мръсен, гурелясъл, ама съвсем не е зà сватба. Няма време зà разправии. Хайде, Първанчо, стягай се, ше ходим в общината, па да помогнеш и палатката да опънем. Той се дупи. Срита го брат му, ядосан, грабна кърпела. Първан не рачи. Ни да става, ни да се окъпе, ни стаята освобождава, лежи и пъшка като в стихотворението там, дето го учехме в отделенията. А ти знаеш, на село- две стаи: едната зà спане на всички, другата зà другото всичко. Къде да вкарат младоженците, няма къде. Така си дойде и отмина денят на сватбата. И тогава пък Радой са запиля. Търсиха го седмица, две минаха, няма го, баща му взе наистина да се притеснява. И пак в милицията. Ама го няма при Ставра. И милицията се притесни, значи го няма в околията. И тъкмо да се обаждат в София, и се намери. В едно Ямболско село, при някаква парясница. Такива бяха синовете на Кривия, все нещо криво, не като хората ще направят. И прати хабер. Ще се прибера, ама с Мавруда, зà нея ще се женя. Ами сега. Викнаха ме мен, голямо лапацало бях, много приказка, много нещо, всичко оплитах и отплитах, както пожелаех. Викат– отиди да оправиш работата, че голям резил стана, тия кривите цяло село подлудиха, че и околията. Застягах се да ходя у Ямбол, ама нещо ме гложди.. И отидох първо при Първанчо. Лежи и пъшка, както ти казах, ни яде, ни пие, ни се мие, не може да се влезе в стаята от погнуса. Ама си запуших носа, отворих прозореца и седнах до леглото. Така си поговорихме час ли, два ли, забравих колко, бая време беше, и като излязох, гледам махалата притихнала, стоят ми на крака, прави стоят пред портата. Готово- викам, и едно уух се чу, като че фуска се спука. И се оправиха нещата. Значи Първанчо, девера, се ожени зà невястата на Радой. И без кандърми. И без забава се ожениха.. Тя си била готова работата. А адвокатите казаха, че можело така, щото бракът не бил изконсумиран. А Радой доведе парясницата. И така. Заживяха двамата братя, не се делиха до внуци. А мен ме уважаваха, защото нали аз разкрих цялата шашма и придумах Първанчо, и кръсник му станах.
Но кво бях наченал да ти разказвам. Значи много криви бяха и двамата братя, ама подредени, нали видя от приказката. И понеже всичко имаха, като ми се наложи да ора полягата, една нива си взех така, малко на стръмното, хубава, хубава, под вода, тлъста. Но ми се наложи да я ора с плуг обръщач. Откъде плуг обръщач, в околията я има два-три, я няма, кой ще ти поддържа такъв инструмент, дето зà десетина декара на десетина стопани ще потрябва. Но кривите имат и обръщач. Отивам да моля – дай ми, Първане, обръщача, да я оправя тая поляга, много ми е мила станала. Да ти дам, куме, що да не ти го дам. Те го плуга под сайванта. Отидох с каруцата и аргатина, натоварихме го, а той ми вика. Довечера да ми го докараш. Няма да успея, повечко от ден е работата, утре съм тук преди обяда. Не може- ми вика. Смея се, мисля, че се шегува. Не може, ти докарай плуга довечера, на другата сутрин пак го вземи. Опулих се, гледам го- сериозен, изобщо не се шегува. И защо така, бе Първане? Така е при мен И не обяснявам. Почудих се- да свалям ли плуга или да го послушам. Пък шибнах кончето. Как съм орал тоя ден, аз си знам. Защото тежка нива беше, чернозем и глина малко. До вечерта не успях, остана ми точно стръмното парче, дето с обръщач трябва да се прокара. Ама нали съм обещал- върнах плуга и изобщо не се вястнах повече при Първан. Довърших с моя си плуг, станаха едни хендеци -. до кръста, ама от инат и аз устисках. А с кума не си проговорихме поне десетина години. Чак след култа разбрах, че Ставра му рекла, кога бил при нея: няма да оставаш инструмент да замръкне извън оградата, че е на бедност. После като ни взеха инструмента комунистите, тия крамоли се забравиха, пък и нали знаеш как е у село, от работа кривото се оправя..