До вчера се усмихваше
и смееше се ...
Вчера ни прегръщаше
и в обич рееше се ...
Къде си днес ...
защо те няма ?
Къде си днес ...
умолявам те ,
кажи ,че е измама !
До вчера можеше
едно и също да повтаряш,
а днес не искаш устните си да разтваряш...
До вчера можеше
с часове да наблюдаваш,
а днес очите си не искаш да отваряш...
Сякаш половин живот отива си
и няма да се върне...
Сякаш сърцата ни разкъсват се,
а ти не щеш да се обърнеш...
Отиваш си
и сякаш не искаш да спреш...
Падаш ,
а не щеш да се подпреш...
Стоиш там-в дървена кутия ,
ледено студен и бял...
И си сам за ужасна орисия
и изглеждаш остарял...
Около тебе всичко бяло и красиво е,
но няма я онази душевна красота ...
Всичко в нас примряло е
и няма я онази душевна лекота...
Никога няма едно да разберем ...
Защо тъй ни остави ?
Сърцата ни се свиват и ни се иска да умрем ,
но най-лошото е,
че ти вече го направи...