 |  Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея.
Освен да я обикне отново.
Оскар Уайлд
В невинни безумия
изразходвам дните си и разтривам
с безочливи длани слънцето,
за да заприлича поне веднъж на теб.
Сърцето ми е плиснато.
Малкото останали ненаситности
витаят в топлото, добре прицелено
небесно нищо и се трупат животи
без теб, с мен, отвъд многоточията.
Пазя те от себе си и те отпивам
на никога несвършващи глътки.
Чакам да се появиш на разкрачените хълмове
и да ме познаеш -
аз съм първият срещнат, но истински.
Тогава ще легна в меките сенки под клепачите ти -
толкова малък, уплашен, безименен.
Всеки ден ще се уча как да не те обичам
и въпреки това да те искам.
Публикувано от alfa_c на 04.06.2009 @ 23:40:45
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Вечността като мъж" | Вход | 22 коментара (66 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вечността като мъж
от sia на 13.06.2009 @ 01:04:54
(Профил | Изпрати бележка) | Много е хубаво Мари-Деси!
/Иначе - и аз не мисля като Уайлд... но това е дълга тема,
виждала съм много пъти обратното... Някой го е написал - в
света на любовта всичко е възможно... и обобщенията са
просто глас на едно състояние, твърде често.../ |
Re: Вечността като мъж
от drowzee (vedima@abv.bg) на 09.06.2009 @ 12:24:50
(Профил | Изпрати бележка) | Дар е любовта,
не се вгражда в сянка,
и назад не се връща,
макар понякога обърната,
за последно премигване
и ако от него се търкули сълза
не гради отново къща.
По-голяма самота
от празната мечтаност няма...
П.С. Ето, Дес, прописах нещо :) |
Re: Вечността като мъж
от joy_angels на 07.06.2009 @ 17:31:03
(Профил | Изпрати бележка) | Обещах да съм позитивна :) (щото не мога иначе, в случая)
Това са ми фаворитите:
"разтривам
с безочливи длани слънцето,
за да заприлича поне веднъж на теб."
"Сърцето ми е плиснато."
" се трупат животи
без теб, с мен, отвъд многоточията."
И - разбира се - поантата:
"Всеки ден ще се уча как да не те обичам
и въпреки това да те искам."
Поздравления, Деси! Ти ли се променяш, аз ли... Прегръщам те!
|
Re: Вечността като мъж
от pureblack на 06.06.2009 @ 13:41:34
(Профил | Изпрати бележка) | | ...единствената възможност за запознанство е - ние да се запознаем с вечността... всъщност тя ни е първия срешнат-но истински- защото...тя нас вече ни познава отдавна... следователно?.... нямах намерение да защитавам мъжете ама... и да съжалявам дет са вика файда няма... :) |
Re: Вечността като мъж
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 05.06.2009 @ 22:52:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво стихотворение! Знаеш ли, че в испанския език глаголът "qerer" означава и "искам", и "обичам"? Поздрави, Мария-Десислава! :) |
Re: Вечността като мъж
от voda на 05.06.2009 @ 20:15:03
(Профил | Изпрати бележка) | Съгласна съм с финала, Деси.
И аз мисля, че един мъж може да те пожелае, без да те обича. Даже в повечето случаи е така.
И мисълт на Оскар приемам. Изгубена любов не се връща...
Поздрав! |
Re: Вечността като мъж
от dandan на 05.06.2009 @ 20:09:44
(Профил | Изпрати бележка) | Размисляш ме от вчера...за истинските.
И спирам до тук, ще си говоря наум дълго:)))
|
Re: Вечността като мъж
от Pobeditel на 05.06.2009 @ 15:58:56
(Профил | Изпрати бележка) | Не съм съвсем съгласен с мисълта на Уайлд.
В света на любовта всичко е възможно!
Не мога да пиша като теб, но винаги ти се възхищавам, Деси! :)
|
Re: Вечността като мъж
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 05.06.2009 @ 12:11:34
(Профил | Изпрати бележка) | -Адмирации за написаното, ако не възразяваш ще цитирам още една фраза от този автор:
-" Единственият начин да се пребориш с изкушението е, да му се отдадеш".
Оскар Уайлд |
Re: Вечността като мъж
от sun_ray на 05.06.2009 @ 05:54:18
(Профил | Изпрати бележка) | Финалът е невероятен. Прицелът - точен.
Чудесно е, Деси! |
Re: Вечността като мъж
от regina на 04.06.2009 @ 23:42:50
(Профил | Изпрати бележка) | | не знам мъжете как ще преценят, но на мен си ми звучи достоверно! |
Re: Вечността като мъж
от doktora на 19.06.2009 @ 09:12:08
(Профил | Изпрати бележка) | .....прости закъснението мари-деси...къде съм блял;)...)))))
но временното класиране ми го даде...стихото ти ...
а то е великолепие от мъка любов несподеленост и надежда...
а не примирение...
все още сме подвластни на изискванията на телата...природа...Бог...
както го предпочиташ;)
п.п.
сега се самонаказвам като гласувам за вечността...Никола |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 509
ХуЛитери: 5
Всичко: 514
Онлайн сега:
