автор: Deni4ka

Малка лястовица бяла
излязла от гнездото си без време
все още в небеса не полетяла,
а усетила жестоко бреме...

Лута се – излъгана със ранни истини
...и търси своя дом... и пее
преварила живота си - живее,
но в книгата й вече са прелистени
дните на игри и забавление,
и тези страници са празни –
без игри и без спасение...
И тъй – от майчино гнездо заминала
загубила пътя обратно
незнае коя посока е правилна
и къде ще е нейното място.

Дали ще е там – при витрините,
където със шепите хранена
ще среща и изпраша годините
нещастна, но винаги галена?
Или ще литне свободна
към чисти гори и поляни -
понякога гладна, но винаги влюбена,
ако не в птица, то вечно в поезия.

Моя душа – бяла птицо!
Защо са тъй черни крилете ти?