автор: prizracheto

За тебе стиховете мои,
нищичко не значат...
За тебе любовта ми
е прахосница...

И цветовете на дъгата
са еднакви...
Със тях се слива
любовта...

За тебе. може би
ме няма вече...
Но ако мога да променя света..

Ще те отведа аз толкова
далече,
където ще сме давамата,
до вечността...

За тебе може би
не съществувам...
Но аз съм тук!
Обичай ме сега...

За тебе ще се боря
неотлъчно...
Дори и да си предподледният
човек останал на света...

И тебе ще обичам неусетно,
колкото и да ме фаулираш ти!
Та любовта не се измерва във
голове...

Не се измерва и в мечти...

Та тя е чувство равнодушно..
И сладък пчелен мед...
Любовта за мене е изкуство...
Тя е златен слънчоглед...

Обичай ме, обичай неуморно...
Обичам те, обичам те сега...
И във теб наместо огън,
аз душата си ще споделя...

гр. София
30.05.2009г.
На Стаси