автор: galina

Сън не ме хваща, братче, на караконжул съм се превърнала, ей затова седнах да ти пиша този имейл посред нощите.
Благодаря на съвременните технологии и мобилността която ни осигуряват, с което ни дават възможност да не се чувстваме самотни и в най-усамотени места и часове.
Събуждам се през нощта аз и в следващия момент осъзнавам, че съм в бащината ни къща, в средната стая. Знаеш всичките стаи си имат специално име тука, а тая е средната защото се намира баш посредата на къщата. И тъй, тъй съм се събудила, решавам да отида до " едното място". Излизам полумижешком от стаята и съзирам, че в голямата стая свети. В първия миг по инерция си помислям, че баща ни още не си е легнал, надвесен над тетрадките с контролни по математика, ама като отворих вратата - никой...само лампата свети в празната стая. Сигурно съм забравила да я изгася тази пуста лампа, а споменът мъждука в нея и ми се усмихва загадъчно. Щракнах ключа и мракът превърна къщата в едно още по-пусто и тъжно място. Ей затова седнах пред лаптопа. Светещият му екран ме привлича, като лампа пеперуда.
Първо да те уведомя, че подадох обявата за продажба на къщата в една от специализираните агенции в града и сега стоя и чакам, като "смъртен" присъдата си. Хем ми се иска нещата да се предвижат по-бързо, хем не ми се иска.
А къщите в селото, братче, една по една се опразват и опустяват и тия, които не се сдобият с нови стопани, просто си рухват, както къщурката на баба Стойка дето е до нашата. Съвсем се е изравнила със земята горката, а нали си беше и кирпичена, направо се е сляла с поляната наоколо и вече магарешки тръни цъфтят върху останките й.
И другата срещу нея, на Господин кинаджията и тя е тръгнала към разруха. Покривът и пропаднал, дограмите изгнили, кладенецът затлачен с боклуци...Само орехът все тъй зеленее и напомня за ония години, когато под него, тоя селски бохем, си пиеше ракийката, предварително изстудена в кладенеца.
Обичаше да си пийва човекът, но си и разбираше от работата. Всяка седмица прожектираше филмите, които му пращаха от града и често превръщаше тези прожекции в истински атракции.
А през лятото, спомняш ли си какво кино на открито организираше. Ще изнесе надвечер едни огромни тонколони сред площада, ще окачи едно бяло платно на стената на най-близката къща, ще опъне куп кабелища, че като "набримчи" оня ми ти грамофон, с оная ми ти протяжна песен на Йовчо Караиванов: "Изкарвай Гано-о-о, говеда, вашите Гано, нашите..." Ей тъй, цялото село да "гръмне" и да се знае, че филм ще се прожектира. И гледаш, тръгват хората от всички краища на селото, прегърнали по един стол, кино да гледат. А той, през туй време, като същински магьосник, настройва и подготвя прожекционната машинка.
Грамофонът гърми, хората си подреждат столовете сред площада, настаняват се удобно и "те ти булка, лятно кино".
Малък си ми ти и едва ли си спомняш за всичките лакърдии, които ставаха при тези прожекции, но няма да забравя какъв гаф беше направил веднъж бай ти Господин, като си беше подпийнал.Седим всички ние в очакване на прожекцията и както си му бе редът първо се започна с кинопрегледа, нещо като днешното "по света и у нас". Демек, първо новините от седмицата и политическата агитация, а после развлекателната част.
Започва, значи, кинопрегледът, ама някак особено. Партийните велможи и ударничките на труда се появяват на екрана с краката нагоре. Нашият подпийнал кинаджия, обърнал лентата и щъкат ония ми ти костюмирани и зализани величия насам-натам, ама сякаш са извън земни, та ходят по главите си. По едно време се появява и една заслужила бивша партизанка и действаща тогава политвелможа, с копринена рокля на точки и бяла якичка, ама и тя с краката нагоре. Всички започват да хихикат и да се посбутват и чак тогава подпийналият бай Господин, се сеща да щракне копчето и да коригира грешката си. В туй време един от селските зевзеци се провиква:"Задръж бе, Господине, да видим на тая, като е с краката нагоре, дали няма да и се заметне роклята връз главата, че и ние око да оплакнем!"
Голям джумбиш стана, както се изразява комшийката, ама на бай Господин тоя джумбиш му излезе през носа. На другия ден го привикаха в партийния клуб / то тогава една партия - един партиен клуб / и яко го мъмриха. След тоя случай, цял месец ракия не близна човекът. Пък за бохем като него, по-голямо наказание от това няма.
Та, ей такива ми ти спомени-призраци, братче, ми се мотаят из главата и не ми дават да затворя очи.