автор: pisanici_com

Вероятно живея добре,
като малко петаче в подплатата
и сега ми е топло и тъмно,
не достига до мене заплахата,
че ще бъда похарчено някога
за онази червената вафла,
дето Мишето много я искаше,
точно миг преди да порасне…
Аз се свивам във свойто ези,
а понякога слизам при другите,
да играем на карти или
да разкажем кой колко струва…
Да заложим на дума честта,
да си кажем по мъжки, в очите,
че така е устроен света
и навярно не струват парите.
Но на мен ми е скучно така -
да говоря със едри банкноти.
Аз съм само петаче и сам
ще похарча за тебе живота…