Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 485
ХуЛитери: 3
Всичко: 488

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: VladKo
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОркестър
раздел: Други ...
автор: apostolicia

Дъждът засвири на капчук. Водосточната тръба подхвана басовата партия. Капките от стрехата превърнаха плочника в ксилофон и затанцуваха по клавишите му.
От оркестрината се обади високият дискант на една цинкова кофа, попаднала случайно под струйка от счупен капак на ръба на покрива. Вятърът обърна листата на липата, сви ги на фунийки и духна фанфарено в тях. Избуялият безконтролно трендафил под прозореца осигури балета. Там-та-та-та-тааа-та-та... подскачаха белите му цветове, разпадайки се на листа и скакалци, които се въдеха в изобилие наоколо. Глупавото коте, което преди малко подскачаше да хване стрък бял крем, навеждаше го, затискаше го с мъничките си лапички, опитваше се да го склони да си поиграят, но го изпускаше и започваше пак да подскача, за да хване жилавото стебло отново и отново, и отново, сега се беше скрило под перваза на прозореца и се стряскаше всеки път, щом капка тупнеше тежко до крачето му и се разхвърчеше на пръски. Но дъждът не се интересуваше от котешки неволи. Той свиреше на капчук.


Публикувано от alfa_c на 02.06.2009 @ 18:06:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 10:45:45 часа

добави твой текст
"Оркестър" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Оркестър
от regina на 10.06.2009 @ 15:23:27
(Профил | Изпрати бележка)
брависимо, маестро!!!


Re: Оркестър
от mariq-desislava на 02.06.2009 @ 18:40:28
(Профил | Изпрати бележка)
Това всъщност е поезия, написана в по-различни редове.;)


Re: Оркестър
от doktora на 02.06.2009 @ 18:17:54
(Профил | Изпрати бележка)
:)))...хубаво е сладко и едно такова дъждовничко)))))

Здравей апостолице!

:))) - а ти си диригентът на оркестъра, мило момиче!


Re: Оркестър
от joy_angels на 02.06.2009 @ 18:13:26
(Профил | Изпрати бележка)
Теб дъждът те обича, мило момиче!
Виж каква история ти е пошушнал :)
Уютно ми беше да прочета, Ели! Поздравления :)))


Re: Оркестър
от pureblack на 16.06.2009 @ 14:09:44
(Профил | Изпрати бележка)
...за пръв път виждам коте в... смокинг... на концерт... :)