автор: venara

Отново тържества за втори юни.
Червено цвете на гранита бял.
И гарваните, с черните костюми...
Тук всеки слово би за теб държал.
Заря гърми. Издува се оркестър.
Войниците - строени за парад.
Защо е тази бляскава фиеста
и този тъжно-смешен маскарад,
на който смеят да се мерят с тебе
играчи от квартално кафене?
Стоиш до тях - голям като небето,
а сабята ти времето сече
на нощ и ден, на обич и омраза,
живот и смърт, приятел или враг.
Един куршум ти стигна за награда
и двайсет стиха - да останеш млад.
А скъпите венци, на втори юни,
оставени пред твоите нозе,
с какво ще заменят ония думи
за сиромаха, що за правда мре?

Нетърпеливи, нови лимузини
разкъсват подбалканския покой.
А над Калофер, в небесата сини,
светкавица изписа: "Жив е Той!"