автор: DoriN

Бездна
земна
и бездна
небесна
се сливат
в безоблачно-
облачен
свят.
Пътека
ги свързва,
пътека обвързва,
разделя ги
образ
познат.
Немирни,
припряни
се люшкат
дървета,
пороя
размива
тоз бряг,
отнася
и спомени,
мисли
отронени,
и връща ги
някога пак.
Да бъдеш
пътека,
да бъдеш
утеха,
да бъдеш
и залив,
и праг,
е може би
трудно,
но някак си
хубаво,
когато
си искрен,
богат.