автор: fingolffin

Няма ли да ми отговориш
поне на това писмо,
което ти пиша от толкова дълго?

Разказаха ми за твоите ъгли
и за това как си строиш кукленски къщички.
Често ли ти се случва да плачеш?
Мисля си как един ден като те видя съвсем неочаквано
ще си по-хубава, отколкото си представям.
Довериха ми на ухо,
че разплакваш китари
и от струните правиш пътища.
Мисля си дали има кой да прегръщаш
или си толкова много сама,
колкото песните ти са препълнени с любов
към някого.
Надявам се, че си го измисляш.
Защото съм влюбен даже в мисълта само за теб
и не мога, не мога да понеса,
че и днес няма кой да ми каже къде е това момиче
и защо няма хапченце
да го изпие
и да ме види после и поне да ме излъже, че ще ме заобича.