автор: Fabiana

Не мога да спя.
Наум си бърборя.
Колко много слова
преминават
като буйна река.
Аз съм тиха вода,
но понякога
със себе си споря,
за гредите в очите,
за железния прах,
за надежда нескрита,
за нощи безумни
с ягодов аромат.
Не, не мога да спя...
Преминават лица
и... отскачам до теб,
моя ярка звезда.
Стряха за уморени криле.
Пак ме галиш така
и съм твоя зора
и вървим по дъга...
Не, не мога да спя,
тази нощ съм сама...