автор: jana_turn

нощите сега са по-дълга безкрайност,
секундите отмерва пулсът на жълтата светлина
на поредните кръстовища в опустелия град,
който прекосявам, в бягство от инкубите.

върни се ще се върна кога утре обещаваш кълна се –
Попея към Нерон, в операта, на италиански,

върна се в следващата сцена, след смяна на костюма.
И при мен ли ще се върне различен?

Засега търся в себе си този грях,
но мъжете миришат. Прекалено меки са или прекалено твърди,
последното му докосване ме превърна в камък,
последната целувка ми заши устата,

Най-лошото е, че се будя обляна в пот
и завладяна от желанието за общ гроб
или поне дете, което да ни раздели
по-меко от неговото мълчание.