автор: Jiva

Всички бягства опитах - от ялови срещи,
от презрени прозрения и надежди на прах,
от измамното случване на нищото в нещо,
от любов без обичане и утрешен страх.
Свикнах с всички условия – станах прилична,
не задавам въпроси, не изпитвам вина,
окъсяха краката ми от дългото тичане
подир всяка чуплива играчка-лъжа...

Но разбрах – като губя, значи съм имала,
като плача, значи още имам душа.
И целувам нозете на всичкото минало
за Възможното Живо Мое Сега.