СЕДМА КАРТИНА
/Пред горския участък. Животните шумно обсъждат новините. Току-що са пристигнали Ча, Ша и Порчо. От гората унил и тъжен се показва Дра./
ЧЕТЕЦ МЪДРЕЦ:
Днешният прекрасен ден
май на Дра е посветен.
Всички тичат и летят
глобата му да платят.
Гледай- цялата гора
пред участъка се сбра.
Отдалеч са били път
скъп другар да защитят!
Дра вината си разбра –
трябва мярка и в игра...
Всеки също днес разбра:
Ча душица е добра!
Още нещо се разбра:
че във нашата гора
всеки истински другар
е по-важен и от цар...
/Дра унил,умислен, влиза с наведена глава./
ЧА:
-Дра, засмей се,хайде брат,
ти усмихнат си познат...
МЕЧО:
- Дра, отлична новина
те очаква ...Ето на...
ЧА
- Тази чанта погледени,
я вземи, че я вдигни!
ДРА:
- Нещо дрънка и тежи...
Що сте скрили, Ча кажи?
ЧА:
- По-добре я отвори...
/Дра отваря чантата.../
ДРА:
- Малеее, пълна е спари...
ЧА:
- Туй е глобата ти,Дра,
цялата гора я сбра...
ДРА:
- Глобата! Ура! Ура!
О, спасен съм от позор!
Няма да лежа в затвор!
За добрите ви сърца
ви прегръщам, о деца!
/Дра прегръща всички наред, прегръща и Порчо. Порчо се дърпа и плаче:/
ПОРЧО:
- Аз съм лош, не съм от тях...
ДРА:
- Калпазанин и аз бях...
ЧА:
- А сега на Зайо Бай-
строгия ни полицай,
глобата да му дадем,
закъсняваме съвсем.
Порчо също ни тежи-
нека да го задържи
ДРА:
- Но е много тихо тук
Не долавям нито звук...
СРЪНДЬО:
- Зайо цяла нощ е бдял,
може да се е успал...
КОНЬО:
- Чукай силно.
Чук, чук, чук
МЕЧО:
- Хей, отваряй, щом си тук!
/Зайо отваря вратата. Сънен е, мига изненадан./
ЗАЙО:
- Хей това митинг е цял...
Нещо важно съм проспал!
Кой дечица ви събра?
ЧА:
- Носим глобата на Дра...
ЗАЙО:
- Глоба? Не разбирам,не...
Жокер дайте ми поне!
ЧА:
- Снощи скара ни се ти,
после пък на мен прости...
Но на Дра разпореди
дето с шумове вреди
тази сутрин тук да е
със пижама на рае
за затвор приготвен той
или с глобата във брой...
ЗАЙО:
- Да бе, спомням си сега...
Но то беше на шега
Чак пък толкоз не съм лош,
то си беше чист кодош...
Прекалил съм снощи там...
Прекалил съм, чувствам срам...
Я, що виждам- стар познат,
Порчо- хакер и инат...
Водите го тук при мен
пак във нещо провинен.
Ние ще се разберем –
той ядоса ме съвсем!
/Зайо отвежда Порчо. През рамо:/
ЗАЙО БАЙ:
- Извинете, моля пак!
Ще почерпя с козунак...
/Дра продължава да танцува сред животинките.
Ча маха с ръце за внимание./
ЧА:
Слагам чантата пред вас.
Не съм правил списък аз...
Колкото е пуснал там
всеки да си вземе сам!
ЧЕТЕЦ-МЪДРЕЦ:
Туй са си бая пари!
Помислете!
Ча, поспри!
/Животинките се суетят./
ША:
- Чуйте, аз съм Шаро Ша,
дал съм левче от душа
и обратно го не ща...
Ясни са ми тез неща
СВИНЧО:
- Аз проблема си реших
нов бюджет си натъкмих ..
ЛИСА:
- А аз моите пари
съм забравила дори.
ВЪЛЧО:
- И аз левчето ще дам,
вместо бургер да изям...
ГАРДЖО:
- Тези средства са за Дра.
Не можах да разбера
той какво е наумил...
/Дра престава да танцува./
ДРА:
Нищо! Аз съм го решил...
Не ми трябват мен пари,
а приятели добри!
Всичко скъпо имам аз
тук сред вас
и в този час!
/Животинките ръкопляскат./
ЧА:
- Ясно, сбраните пари
всеки иска да дари...
ЩЪРКО:
- Хей, приятели добри,
ний събраните пари
с мъдрост да употребим,
вместо да ги раздробим.
Знаете ли Жабчо Жа
нещо пак се залежа...
И за да се изцери,
има нужда от пари!
ЧА:
- Правилно. Пари за Жа!
На идеята държА!
ОВНЬО:
- Всичко ще се нареди
по-добре и от преди...
МЕЧО:
Браво, Щърко! Ти си прав!
Жа отново да е здрав...
ЧА:
- Хайде да го посетим!
КОНЬО:
- Хайде всички! Да вървим!
ЧЕТЕЦ-МЪДРЕЦ:
- Правилно! Напред! Ура!
Нека глобата на Дра
се превърна в чуден цяр
за любимия другар.
ОВНЬО:
- Ставай Жабчо, не се май,
ВЪЛЧО:
- Слагай каната със чай!
МЕЧО:
- Курабийки, торта...
ЛИСА:
- Ах!
ЩЪРКО:
- Но пък може и без тях!
ГАРДЖО:
- Носим думички добри!
СВРАЧКО:
- За лекарствата –пари!
ДРА:
- Но и смешки цял товар...
Цяр за всеки млад и стар!
ЧА:
- Славчо Славен, тон ни дай
ВЪЛЧО:
- Марш да бъде – то се знай!
КОНЬО:
- Жа, пристигаме,здравей,
усмихни се, с нас запей!
ЩЪРКО:
- Дра да води! Ча и той!
Всеки е от тях герой!
ВЪЛЧО:
- Не обичам да съм в строй...
ОВНЬО:
- Но добре ще е все пак
всички да вървим във крак!
/Славчо Славей дава тон./
СЛАВЧО СЛАВЕЙ:
- Но добре ще е все пак
всички да вървим във крак!
ЧЕТЕЦ-МЪДРЕЦ:
- Всяка група не е строй!
Всеки сблъсък не е бой!
Но добре ще е все пак
всички да вървят във крак!
/Животинките тръгват с песен. Четец-мъдрец дирижира./
Най-добре ще е все пак
всички да вървим във крак!