автор: dara33

Откри го случайно в един чат за запознанства. Беше интересен и провокиращ събеседник. В него имаше чар и магнетизъм и тя се отдаде на играта изпълнена с желание и страст, които не очакваше, че дремят у нея с такава сила. "Самотен гарван" притежаваше сексапил, който тя долавяше през синия екран. Той изпълваше съзнанието и мислите й. Дори го сънуваше.
Изгради си образ в, който се влюби и сивите й дни придобиха други оттенъци. Все по- често се заглеждаше в съпруга си и виждаше в него човек, който я поняся, но не и влюбен в нея мъж. А тя страстно и силно искаше мигове изпълнени с напрежение и огън, не сиви монотонни и течащи дни, които са до болка познати и тягостни. Съпругът й работеше нощни смени и често отсъстваше от в къщи. Това определено й помагаше и тя с лекота си осъществяваше срещи със сънувания от нея "самотен гарван...". Срещите в чата се превърнаха за нея в ежедневие.
"Самотен гарван" превзе цялото й същество. Иначе...
...
Нейните дни си приличаха. Напомняха добре познатия вкус на ежедневно пита лимонада. Ходеше на работа. После се прибираше и изпълняваше домакинските си задължения. Готвене, чистене и пране. Живееше по схема. Празнините запълваше с чаша вермут преди лягане и не усещаше страх от самотата. Приемаше всичко, като уроци на съдбата. Понякога докато гледаше как съпругът и се храни си мислеше, че най- страшното е когато в един брак се настани навика. Апатията я заливаше, като лавина ежесекундно и болезнено. Нощем, когато той беще нощна смяна тя с часове стоеше пред монитора и говореше с непознати. От както откри "гарвана" тя даде воля на всичко, което чувстваше душата й. Между тях се раждаше нещо хубаво, което я караше да тръпне от вълнение и удоволствие при всяко сядане пред монитора. Съобщенията им от кратки прерастнаха в дълги писма. Разговорите им продължаваха по цяла нощ. В един миг тя стана настоятелна за среща и той се отдръпна. Внезапно спря да се обажда и настъпи тежко мълчание. Тя седеше пред монитора и гледаше с надежда, че той ще се появи. Той така и не идваше. Тя усети огромната си самота, която все се опитваше да затулва под многото работа и стремеж да изглежда безразлична.Наля си чаша вермут и заплака от болка, която разкъсваше влюбената й женска душа.
В последния им разговор тя му беше казала, че настоява да се срещнат. Обясни му, че не е щастлива и е готова да се видят очи в очи. Призна му за онова, което напираше в нея. Той също призна, но отговора беше:
-Има неща които е по- добре да не се случат, защото могат да наранят много хора. Влюбен съм в теб, но имам друг живот, който съществува реално. Ти си тук и аз те усещам, но има една жена и може би тя ме чака...
Разделиха се простичко и обикновенно. Тя дори не го упрекна за желанието му да избяга. Прекалената й любеобвилна същност, която притежаваше обикновенно караше мъжете от живота й да се изплъзват, като течаща вода през пръсти. Дори човека за който се бе омъжила, като че постепенно се изплъзна, защото имаше нужда от въздух.
-Понякога си обсебваща.
Нещо се скъса тогава между тях. Тя се отдръпна, като вълна от морски бряг. И между тях се настани тихо съвместно съществуване. Без излияния или пориви. Единственото й успокоение беше, че все още няма тиха ненавист. От това се плашеше най- много. Но тогава от тази реплика я бе заболяло.
Спомни си и усети бучка в гърлото си. "По дяволите пак ми се плаче..."-помисли тя и едра сълза се отрони от сините й очи.
...
Плачеше за един непознат. За един самотен мъж, който бе придобил специално значение за нея. "Самотен гарван" бе отлетял нанякъде, но не я покани да летят заедно. Отпи глътка вермут и чу, че външната врата се отключва. Нейното съпружеско тяло се прибираше в домашното ложе. Тя побърза да изгаси компютъра. Мушна се под завивката и притвори очите си, за да помисли, че спи отдавна. После чу тежките му стъпки. Падането на дрехи и примъкването му в общата постеля, в която много отдавана не бяха правили любов.
Дали си има любовница?- помисли си тя, но после отхвърли мисълта от главата си, защото я заболя. Заспа измъчвана от мисли, които разпъваха женската й душа на кръст.
...
Дните течаха монотонно. Сякаш вода изтичаше между пръстите й, а тя не можеше да улови най- скъпоценната и жива капка вода. Несигурните й длани изпускаха през себи си миговете. Беше неделен ден. В банята на пода лежеше огромен куп дрехи за пране. Тя пооправи косите си, за да не й пречат и се зае да проверява джобовете за нещо забравено по тях. Наскоро бе изпрала монети. От панталона на съпруга й се изтърколиха няколко монети и две листчета. Тя ги разтвори, за да прецени дали да не ги метне в кошчето и видя, че на едното има записан мейл. Прочете го и видя, че това е нейния мейл. После разчете ника- "самотен гарван" и прехапа устните си до кръв. Разбра нещо, което той не знаеше. Тя разбра, че той е "гарвана", но той не знаеше, че тя е другата. Нервно повдигна косата си. Приседна на пода и мислите й се заблъскаха лудо. Сърцето й биеше до пръсване.
"Значи през цялото време съм чатила с моя съпруг. Господи! Влюбена съм в "самотен гарван", а той е ..."
Тя отново заплака. Облегната на стената с разпилени и влажни коси. Спомни си, че той и разказваше колко самотен се чувства.
Гарвана бе влюбен в нея, но тя не го позна. Беше признал пред една непозната, че има нужда от нещо повече. Разкри й себе си, дори и не подозирайки, че до болка познава жената от другата страна на екрана. Тя беше влюбена в "гарвана", но той бе предпочел съпругата си. Не помнеше колко време е седяла на пода. Пусна прането и се опита да влезе в ритъма на деня. Не успя. Чувстваше се болна и слаба. Болна от любов и слаба, за да понесе истината, която й се стоварваше, като бетонна плоча върху крехките плещи.
...
Шумът от пералнята я стресна. Бледото й лице се озари от усмивка. Нямаше да му каже нищо. Понякога е по- добре да премълчиш, от колкото да ровиш в незарастнали рани. Тя прибра тайната в себе си. Щеше да разчупи натрупания лед между тях. Все пак той бе избрал нея, а това не можеше да не означава нищо.
Всичко бе въпрос на време, както и стопяването на леда в отношенията им. Щом бяха успяли през екрана значи и в живота щеше да се случи. Това бе неизбежно. Сложи точка на вчера. Днес и утре имаха значение. Тя се усмихна, когато чу стъпките му. Отдавна не се бе усмихвала така. Усети биенето на сърцето си. Всичко е въпрос на време, щом го искаш достатъчно силно и вярваш, че случването му е неизбежно. Тя щеше да запълни празнината с любов и страст, защото когато има обич винаги има надежда. После отиде да го посрещне прибрала тайната в душата си. Нейния "самотен гарван" я очакваше в семейното ложе...
...
Всяко нещо има своето време.