Тичам обратно. Наобратно вали. Дъгата на път е винаги кръгла.
Няма страх, ни страст ни луни. Аз се плъзгам по ръба на тъмното.
И тия мъгли ... ах, колко ужасно красиви. Живи, не пазят сълзи.
Пазят огън, макар да са диви. А вали, как тихо наобратно вали.
Бос съм, а залезът, през мъглата закачливо наднича към мене.
С големи, сини очи на дете. Селата, са китни, една кобила бремена,
Боже, колко щастлив съм и колко нахално радостта ми личи.
Ще запазя бялата зима във шепите, и нека светът да мълчи!
.... / край на втора част /