автор: jelyaznovski

ШЕСТА КАРТИНА

/Зад Голямото дърво обаче слухти Порчо. И когато Ча тръгва към велосипеда си, Порчо също тръгва към храстите – да го причака на пътеката и да задигне парите. Верният приятел, кучето Шаро Ша, обаче надушва Порчо и се скрива в кошчето на колелото./

ША:
Ще се мушна в тоя кош.
Страх ме е, че някой лош
се е скрил в крайпътен храст
да ограби всички нас.
И събраните пари
ще потънат вдън гори.
А какво ще стане с Дра?
Туй хич не е на игра...
ще го тикнат във затвор-
за гората ни позор...
И къде е Дра сега.?

ЧА:
Сигур потопен в тъга
там пред нашта пещера
чака да се прибера
и да съм до него аз
в този тъжен...
всъщност вече весел час.


/Ча яхва велосипеда и тръгва по пътеката. От храста изскача Порчо./

ПОРЧО:
- Дребен, я веднага спри!
Май че кошчето с пари
ти е тъпкано, нали?
Или с мен ги раздели,
или след добър пердах
аз ще те лиша от тях...

ЧА:
- Я го виж! И таз добра!
Туй е глобата на Дра.
Не, не давам тез пари!
Животинките добри
се лишиха от обяд
от затвор да го спасят ...
Бързам да се прибера
в общата ни пещера.
Дра ме чака от зори
да намеря тез пари.
Щото Зайо – много строг –
само ден му даде срок...

ПОРЧО:
- Не ми пука мен за Дра!
Давай скритата пара!
С тази сумичка добра
ще си купя сладолед
и за рап-концертбилет.

/От кошчето изскача Ша./

ША:
- Махай се, разбойник зъл.
Марш от дето си дошъл!

ПОРЧО:
- Значи двама сте били!
Още по-добре! Нали
два портфейла със пари
от един са по-добри....
Хайде да не вадя нож,
хич не искам да съм лош,
а с любезност най-добра
сумата да прибера!

ША:
- Тука сбърка яко ти!
Лягай и се укроти!
Аз съм таен полицай-
ще те дам на Зайо Бай.
Зад решетки ще стоиш
докато се промениш.
Вместо да си програмист,
хакер си рецидивист!
А и ще крадеш сега...

ПОРЧО:
- Ама аз тъй... на шега...


/Ша изкарва белезници и ги слага на Порчо./

ЧА:
- Порчо, ти си диване,
много време ни отне!


ША:
- Няма да заварим Дра
в неговата пещера...
Срещата ще стане май
право там- при Зайо Бай

ЧА:
Дра ни е очаквал,знам...
И е страдал съвсем сам!
Окъсняхме много, Ша!
Как кажи да го реша-
към дома да продължим
или да се примирим,
че, уви, на Зайо Бай,
Дра се е предал... и край!

ША:
Ти в аванс недей скърбИ!
Ще успеем може би...