Отново не дойде...............................................,
захвърлена в нощта,лежи и плаче моята душа.
Като дете оставено само в мрака.
Като желание което няма да дочакам.
Отново не дойде..............................................,
разби като кристална чаша,
надежда,спомени,копнежи..............................
Къде съм аз? Каква съм?
Все те чакам,
какъв си ти?
Кажи,какъв си ти?
Дори не ми се плаче,
дори не ми се страда,
дори не ме боли така както преди.
И всеки път от мене нещо си отива,
и всеки път любов по мъничко умира.
Кога ще дойдеш?
Сигурно когато от любовта към теб,
останало е малко.
Една троха любов,
една нищожна мъничка троха.
която може всеки миг да си отиде.
Това ли искаш в любовта?
Отново не дойде.....................