автор: rumi

Знам, когато до мене те няма,
и повярвам – забравен си ти,
преживяла и тази измама
твоят образ съня ще смути.

И когато денят пак догаря
ще отвърна на порива див.
Там – във църквата свещ ще запаля,
ще се моля да бъдеш щастлив.

С огън свят аз от храма ще тръгна
и с пречистено леко сърце.
Шалът зимен отвън ще прегърне
умореното мое лице.