Истината изначално е трудно нещо. Не трябва да се заблуждава човек, че има лесен път към истината, че животът С ТЪРСЕНЕ може да бъде лесен... Тук ми идва наум първата притча в Библията за Адам и Ева и ябълката на Познанието.
Тази притча чувствам като едно предупреждение към хората, че пътят към познанието, към истината е труден, трънлив, изпълнен с противоречия. Господ го квалифицира като ГРЯХ. От друга страна пък - Библията ни учи, че и ние сме изначално греховни - така е тръгнало от първородния грях и ние просто нямаме избор - Адам и Ева далече преди нас са поели по тоя път и са предопределили, че и ние ще вървим по него. (Наистина, като четем или слушаме тая притча, у нас може да се прокрадне едно съжаление: “Ех, ако не бяха сгрешили Адам и Ева, ако не бяха посегнали към дървото на Познанието, колко по-лесен щеше да бъде живота ни... ”).
Но това съжаление е ненужно и безпредметно - самата Библия категорично и безвъзвратно поставя точката по този въпрос: “Всички сме грешни след първородния грях. Няма смисъл да се обръщаме назад. Господ е милостив и ще ни прости всичките ни грехове, щом му се помолим от сърце... ”
(Тук е основният момент - разбирай: “Няма друг живот освен греховния (т. е. в търсене на истината, на познанието)).
Значи животът изначално си е труден, не си прави илюзии, че има лесно, но с тази притча, с тази приказка някак те успокояват като дете (не сме ли всички деца?), че този начин на живот е избран много отдавна, много преди нас и нямаме друг избор, ще живеем в грях... В търсене на познанието, на истината не можем да не грешим, ще ни бъде трудно и тежко, но НИЕ НЕ СМЕ ВИНОВНИ, ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ ОТ АДАМ И ЕВА НАСАМ, НО ГОСПОД ЩЕ НИ ПРОЩАВА ГРЕХОВЕТЕ, КОГАТО СИ ГИ ПРИЗНАЕМ ЧИСТОСЪРДЕЧНО И СЕ ПОКАЕМ.
Това - за трудното търсене на истината.
Другото - заблуждението - не противоречи или по-малко противоречи на себе си - с него по-лесно се живее, не се гмуркаш, плуваш по повърхността - носят те подводни течения, но ти хал-хабер си нямаш, “наясно си с всичко” (ами че ти си в Рая, където Адам и Ева не останаха заради това че се опитаха да потърсят Познанието...), не те измъчват съмнения, раздвоения, не си задаваш въпроси, няма противоречия в теб.
Тук искам да направя една уговорка: Въобще не означава, че колкото си по-изтормозен, колкото повече умуваш - си по-близо до истината. Има един по-силен, по-директен път към истината- интуицията - да умееш да усещаш правилно чувствата си, които са огромни комплекси от мисли, но движещи се и групиращи се на подсъзнателно ниво. И Библейската притча също помага на интуицията: Ева лесно е посегнала към ябълката, със своя апетит към формата, към нещата. Тя не знае, че Адам живее не само с формата, но и със стремежа към съдържанието, към същността и пипне ли ябълката - е обречен. Тук аз виждам и най-големия екзистенциален кръстопът на човека - излиза, че човек тръгвайки по тоя път, просто сам се товари с кръста и нищо друго. Какво различава най-вече тоя път от другия -повърхностния, чисто рутинния, безпроблемния? Бих отговорил с няколко думи: стремежът към качество, към съдържателност, към улавяне на финото, на трудно забележимото, на дълбоко същностното в нещата.
Какво потиква един или друг човек по тоя труден път - природа, ген - определено да - когато у човек е налице чувствителност, интелект. Второ: Трудни житейски обстоятелства. (При наличие на първото - те му дават тласък, то непременно намира нещо да се закачи в трудната ситуация. Такъв човек по природа не може да не се ангажира с неща, за които повечето други казват: “Това не ме засяга. ”- Както са казали древните: “Който жъне познание, жъне печал. ”,за да предупредят тези, които са в началото на пътя... всъщност... това е истинския път в живота - пътя на съмнението, на търсенето, ГРЕШНИЯ ПЪТ. Другият - самодоволният, повърхностният, въобще не е споменат, няма го като вариант в Библията.
Бог казва: “Всички сте изначално грешни - от Адам и Ева насам, това ще е начинът ви на живот, но не се безпокойте, аз приемам този начин, ще ви е трудно, но аз знам, че е трудно и ще ви прощавам залитанията и заблужденията, защото знам че няма идеален вариант, няма непогрешим вариант, няма РАЙСКИ вариант ТУК, НА ЗЕМЯТА.
Затова предварително даже се покайте, защото няма как да не влезете в трудности и заблуждения - няма начин - ще влезете в грях, както е влязъл и Адам. “ (Това е огромното психологическо терапевтично действие на Библията - мощна психологическа техника, градена през хилядолетията в помощ на човека, освобождаваща напреженията в него, отключваща интуицията му - най-мощния човешки инструмент...
В началото бях започнал със слабостта, безплътността на думите...
И едновременно с това -какъв могъщ инструмент са те... Но само когато са адекватни на реалностите.
Всъщност, когато не са адекватни, когато са лъжливи, те пак са могъщ инструмент - само че с обратен знак... в обратната посока - срещу човека, срещу истината, оръжие на злото...
……………………………………………………………………………
Цялото това отклонение, това есе, го направих за да подчертая огромната отговорност при работата с думите, при използуването им просто в разговорите между хората, но много повече в книгите, в средствата за масова информация, защото тогава те докосват, достигат до големи маси хора...
Особено в психологията, по проблемите на душата, използуването на думите трябва да бъде много отговорно, пропускането, промъкването на лъжата има страшни последствия. В човешкия мозък всичко е така свързано, оплетено, че дори за да помогнеш някому за справянето с някакъв малък проблем, с някакъв необоснован страх например, не можеш да пипнеш само там, да го изрежеш като с хирургически нож - това не е тялото, това е душата - нещо много, много по-сложно,обвързано с цялостното възприемане на света. Съвети при психологически проблеми не може да даде човек, който няма стабилна мирогледна, житейско-философска позиция, който бяга от изясняването дори и пред самия себе си на големите въпроси от света наоколо, та дори и да е най-добрия “тесен специалист - психотерапевт”.