автор: LittlePerfectC

Улица Сена
Десет и половина
вечерта
На ъгъла с една друга улица
Един объркан мъж... млад мъж

Със шапка
С дъждобран
Една жена го разклаща
Рацклаща го
И му говори
А той клати глава
Шапката му е съвсем на ръба
И шапката на жената аха да падне назад
Много са бледи и двамата
Мъжът очевидно иска да си тръгне
Да изчезне... да умре...
Но жената бясно иска да живее
И гласът й
Гласът й шептящ
Не може да остане нечут
Това е молба...
Заповед...
вик ...
Така жаден е този глас...
И тъжен
И жив...
Новородена болка която се рее над гроб
Във зимното гробище...
Писъкът на същество с пръсти прискрипани на вратата...
Песен
Фраза
Повтаряна
Безспирно
Без отговор
Мъжът я гледа очите му се извръщат
Размахва ръце
Като удавник
А фразата се завръща
Улица Сена на ъгъла с една друга улица
Жената продължава
Без да се предава
Продължава със своя тревожен въпрос
Немислима молба
Пиер, истината ми кажи
Пиер, истината ми кажи
Искам всичко да знам
Истината ми кажи...
Шапката на жената пада
Пиер, искам всичко да знам
Истината ми кажи...
Глупав огромен въпрос
Пиер не знае какво да отвърне
Загубен е
Онзи, който се казва Пиер
Усмихва се, сигурно иска да е нежно
И повтаря
Виж успокой се полудя ли
Но макар да говори не вярва
Не вижда
Не би могъл да види как
Устата му е разкривена от усмивката
Той се задушава
Светът се просва върху него
И го задушава
Той е затворник
Окован с обещания...
Искат му сметка...
Срещу него
една машина за броене
Една машина за писане на любовни писма
И една машина за страдание
Го сграбчват
Прилепят се до него...
Пиер истината ми кажи.


Rue de Seine
Dix heures et demie
Le soir
Au coin d’une autre rue
Un homme titube… un homme jeune
Avec un chapeau
Un imperméable
Une femme lui secoue…
Elle le secoue
Et elle lui parle
Et il secoue la tête
Son chapeau est tout de travers
Et le chapeau de la femme s’apprête à tomber en arrière
Ils sont très pales tous les deux
L’homme certenaimment a envie de partir…
De disparaître… de mourir…
Mais la femme a une furieuse envie de vivre
Et sa voix
Sa voix qui chuchote
On ne peaut pas ne pas l’entendre
C’est une pleinte…
Un ordre…
Un cri…
Tellement avide cette voix…
Et triste
Et vivante…
Un nouveau-né malade qui grelotte sur un tombe
Dans un cimetière l’hivers…
Le cri d’un être les doits pris dans la portière…
Un chanson
Une phrase
Répétée…
Sans arrêt
Sans reponse
L’homme la regarde ses yeux tournent
Il fait des gestes avec les bras
Comme un noyé
Et la phrase revient
Rue de Seine au coin d’une autre rue
la femme continue
Sans se laisser
Continue sa question inquéte
Plai impossible à penser
Pierre dis-moi la verité
Pierre dis-moi la verité
Je veux tout savoir
dis-moi la verité…
le chapeau de la femme tombe
Pierre je veux tout savoir
Dis-moi la verité…
Question stupide et grandiose
Pierre ne sait que repondre
Il est perdu
Celui qu s’appelle Pierre
Il a un sourrire qui peut- être il voudrait tendre
Et répète
Voyons calme toi tu est folle
Mais il ne croit pas si bien dire
Mais il ne voit pas
Il ne peux pas voir comment
Sa bouche d’homme est tordue par son sourrire…
Il étouffe
Le monde se couche sur lui
Et il l’étouffe
Il est prisonnier
Coincé par ses promesses…
On lui demande des comptes…
En face de lui…
Une machine à compter
Une machine à écrire des lettres d’amour
Une machine à souffrir
Le saisit
S’accroche à lui…
Pierre dis-moi la vérité.

Jaques Prévert