Безмилостна съдба
качулена с коса
бездумно тук връхлита
за Хадес на душите
хорски им хортува
без жал замита
със косата
отмята снопове
таз бледа, чернолика
Гостенка качулата.
Тук сълзите са без
значение. Надежда оставете!
Спомнете си житейските
неволи, радости и скърби.
Че тук ненужни са
ни умиление
ни горестни сълзи.
А времето е спряло.
Пространство няма вяло.
Във точица една
за бъдни времена
от минали съдби
таз гостенка тъй зла
затрила призори
нещастните души.
Но тамо - горе
в небесата
седи Брадатия и
на качулатата с косата
реди две-три слова.
"Във книга вечна
записана е тя
Съдбата!"
поклон пред ненужните жертви