автор: gu6ter

Такваз биля да ма стовари отвиднъж-
уж толкос убаятелнос трисе ма,
а тя да ми риче съм никъф мъж,
цвитя ни подарявам, съм сирсемин!
Да ма зарежи кат суджук на пек,
да ма растрои (щот съм в наранение!)...
Сига ша търся по селата лек,
по планини и друми утешение.
Ш,са фръцна ей тъй на - възгордян
идната чест кат сал ми е устала.
Съвсем ма сториха на дармадан,
кат муле да примигвам посталяло.
Аз токос я ухажвах - с тилифон
по три пъти на месец я сайдисвах
и тенджури и купих, и тиган,
и даже фъф куплети я курдисвах.
Немил-недраг ша бродя по свита
дано да найда друга по - таквази,
дет няма да са фърля през глава
гат съм са наквасил да ма пригази.
Дет няма да ма фърля в размишление
с руждени дни, куга сма са пузнали,
чи толкос инфурмация ми,и бреме -
мен дай ми да твуря лирични трели.
В Катунци, викат, имало моми
тъй целите от хубус истъкани,
работни тъй и уфатни били,
по ум и разум чунким най - одбрани.
Ш,варя да ги пленя с чутовен дар,
ш,ги омая с песни сладкогласни.
Ша види тя как са натиря бард
най - много личен и съвсем прекрасен.