автор: prizracheto

Когато будиш се във нощите,
самотен..не ти ли липсвам?
Дали усещаш, че ме няма?
Сънуваш ли ме?
Усещаш ли, че все те мисля?
Дори след нашата раздяла!
Приисква ли ти се да съм до тебе?
Или мястото ми вече е заето?
Жадуваш ли да те целуна?
Или мойте устни вече са забравени,
излищни и изтрити?
Желаеш ли да те прегърна,
когато тръгнеш да заспиваш?
Със мойте пръсти нежно да се
вкопча, във твоите-
така от мен обичани!
С усмивка да ти пожелая, лека нощ
и бързаща, нощта да ни приспи!
За да мога сякаш след секунда,
да се събудя, и до мен да бъдеш ти!
Да видя пак очите ти, по- бързо!
Да те усетя, как сънуваш,
спокоен до мен!
Вплел пръсти, във моите!
От слънчеви очи, тъй просветлен!
Кажи усещаш ли ме, щом ме няма?
Защото аз все още те усещам!
И нашата любов, така голяма,
няма да оставя да стои сама отсреща!
Ще я пазя, ще я милвам, както тебе!
Ще я паля, щом загуби своя пламък!
Ще я вардя, вечно ще я вардя,
пазеща и цялото си място
във сърцето!

гр. Сандански
27.04.2009г.
На Стаси