автор: jelyaznovski

продължение

ВТОРА КАРТИНА

ЧЕТЕЦ-МЪДРЕЦ:
Прилепечето Лепчо Ча
/по-накратко – само Ча/
на греда висеше пак
на единия си крак.
Бе на сън най-важен шеф
и похъркваше от кеф.

Дра обаче за беда
бутна същата греда..
Ча държеше се едва
и се пльосна по глава.

Много се уплаши Ча
и така се разцвърча....

ЧА:
- О-о, горката ми глава!

ДРА:
- О-о, горката ми глава!

ДВАМАТА ЕДНОВРЕМЕННО:
- О-о, горката ми глава!!

ЧА:
- Вдигам се едва-едва...
И е тъмно като в рог...
О-о нещастен ден жесток...

ДРА:
- Имаше фенерче тук...
Някой взел го е напук!


/Двамата пипнешком тършуват за фенери. Намират ги едновременно и светват един срещу друг./

ЧА:
- Оле, помощ, кой си ти...

ДРА:
- Оле, кой ме освети!
Може дракон и да съм,
но щом видя таласъм....

ЧА:
- Дра, съседе, май си ти...

ДРА:
- Да. Изплаших те, прости!

ЧА:
- Паднах от гредата. Срам!
Някой бутна ме оттам.
Да не би пък да си ти?

ДРА:
- Ако аз съм бил, прости..

ЧА:
- Може да си ми другар
най-добър, приятел стар,
може да си ми съсед,
най-любим и пръв по ред...
Означава ли това,
че горката ми глава
може да я караш ти
от тавана да лети?

ДРА:
- Без да искам, мили Ча.
Спри сега, недей цвърча...
Влизам аз, а няма ток –
мрак пречерен, мрак дълбок
и изглежда за беда
твоето легло-греда
съм го тряснал със глава...
Имам джонга от това!
Де да знам, когато спиш,
на коя греда висиш...

ЧА:
- А аз пльоснах по глава...
Имам джонга от това.
Дра, не може то така...

ДРА:
- Спри сега! Недей плакА!
Все пак дракон съм, нали,
правя всякакви бели…
Стават някак без да ща
недобрите ми неща…