автор: petsto

Докосна съзнанието ми тази книга.Дори остави трайни следи.Близка ми е темата за несретниците, неуспелите в живота, клошарите ... А и мястото, където се
развива действието ми е познато.Работих в Строителен и технически флот, а неговите плавателни съдове - драги, шалани, катери плаваха и приставаха в този район.Освен това
имах лодка, чиято лодкостоянка бе на метри от това място.Имам приятели на "острова".Ходил съм в рибарските хижи на гости.Купувал съм и риба.Та прототипите на героите от този роман капитан Чико, Липованеца, Киро, Професорът и други са ми до болка познати.Сюжетът е взет от реалния живот.Мислим, че много неща зависят от нас, но нещо променя живота ни безвъзвратно.И тръгваме по нанадолнището, ако това може да се нарече нанадолнище.С годините все повече понятията ми се объркват и се чудя кое е успех-добрата кариера, житейски традиционното или волният и различен живот на рибарите и клошарите.Тези хора имат своя ценностна система, макар да са се оставили течението да ги води.Не ме е срам да кажа, че съм общувал с циганки, макар и не проститутки.За мен литературната героиня Ема е една морална жена, копнееща за нормален живот, макар да е проститутка и циганка.Тя не си ляга с Анжело, въпреки че той предлага многократно по-голяма сума, отколкото тя взима от клиенти на магистралата.
/ ...кой знае, може би й се е приискало веднъж в краткия си и кучешки живот да се почувства човек, а не курва .../ - казва авторът.
Много по-морална е от рафинираните интересчийки, които сключват бракове по сметка или стават "приятелки"на "борци", мафиоти, мошеници и се мислят за нещо, а не са.
Хората описани в романа са като нахапаната риба-рибата е нормална, но не е за продаване /не се котира на пазара на общо приетите норми/.Колко добре го е написал авторът:
/Като казвам нахапани, съм длъжен да обясня за какво става дума.Това си е напълно редовна риба и е годна за ядене-просто няма търговски вид.Или окото й ще е клъвнато от рак, или опашката-просто нахапаното място се изрязва и всичко е наред.Понякога пък кожата се наранява от найлоновата мрежа и такава риба също не става за пазара./
Майката си е майка, майката на главния герой Киро мисли за детето си.Жали го и му предлага изход.Но решението трябва да е негово.В критическа ситуация се разбира какъв е човек.Героите на този роман попадат в такива ситуации.Да причиниш дори неволно смъртта на единственото си дете е ужасно.И ако не полудееш това неминуемо ще даде отражение на психиката ти.Разбираемо е, ужасно е и дано не се случва на никого.Но на главния герой се случва.Този тесен гараж ... По-добре да е нямало ни гараж, ни кола.Но вече непоправимото е станало.Оттук нататък пак трябва да се живее.Самоубийството не е изход.Професорът си има Бога и му е лесно.А Киро няма това.Искаш да забравиш, а не можеш.Не помниш детайлите, може образът на дъщерята да е избледнял, но случилото се остава.Няма и сили да се отиде дори до гроба й.Но човек трябва да намери сили.Животът продължава.И съм сигурен, че главният герой ще се справи занапред.И ще продължи.Да имаме вяра въпреки трудностите.На никой да не се случват нещастия.Мразя нещастията.