Ще напиша за теб стихотворение.
Ще ти разкажа приказка.
Ще ти дам глътчица млечице
от ония пчелици звездиците.
Ще те накарам да се усмихнеш,
да се засмееш.
Ще дойда, когато не ме очакваш,
когато очакваш друг
или пък никого не очакваш.
Гледам те и не искам да си призная,
че ревнувам, когато ти дишат звездния прах,
а ти обясняваш, че си хубава.
Хубава ли си?
Ще ти подаря криво огледалце,
което изправя усмивките.
Свали си шапчицата невидимка.
Алооо, приказната,
добре разказваш,
но имам лошото подозрение,
че теб няма кой да те доразкаже.
Защо те няма?
А аз ти написах стихотворение.