Когато грешим...
Безумно миговете си пилеем
И всеки е белязан в страсти.
Вътре сме в мозайката, безсилни
В едно да видим всичките й части.
Картините редим стихийно -
Кога сме яростни, кога - смирени.
А времето въобще не спира
И все по сме уморени.
И всяко чувство миг е,
И всяка страст – безвремие.
Изтичат бързо пред очите,
А ние все решаваме дилеми.
Така се срещаме и разминаваме,
Като планктона из вълните.
Но Някой някъде, отдавна
Безстрастно преброил е дните.