Македония-българска земя.
О,Охрид,Охрид,славен град,
видях прекрасните ти къщи
и всякаш времето назад
във вековете ме завръща!
И среща ме със Самуила,
със ослепените бойци,
със тяхната могъща сила
да бранят твоите дворци,
да бранят българското име
срещу вразите си безброй,
да веят българското знаме
макар и в сетния си бой!
Завръща ме към Климент горд,
към школата край езерото,
където българският род
за първи път позна писмото!
Към славния Борис-кръстител,
към образа му без очи,
изписан в Божата обител,
огрян от езерни лъчи.
И среща ме с Натанаила,
с духът му бродещ и сега
над святата Родина-мила,
изпълнен с горестна тъга,
че свободата отминава
тъй скъпите му брегове,
че на народът му не дават
както преди да се зове!
С Шапкарев среща ме,с Пърличев,
с борбата им за родна реч,
която с устрем героичен
разпръснаха тъй надалеч!
О,Охрид,Охрид,тъй прекрасен
пак български ще бъдеш ти,
макар сега да си покрусен
звездата ти ще заблести!
13.03.1995 г.