Барут
по миглите на слънцето,
черешови остатъци
върху костилката,
заседнала
в ребрата,
презрян прашец -
утеха
за пчелата
щях да съм,
ако останех.
Довиждане
до нови разстояния,
сближени от
пропусната целувка,
преплетени чрез
отчуждени думи,
втъкани в пауза:
безсилие
от обич.
Тогава името ми е
концертна зала.
Празна.
2006 г.