автор: yossifova

Не ме търси.
От теб са каменните стъпки
във душата ми,
студът по нежните ми устни
и сухите треви в косата ми,
осъмналите без слънца прозорци
и нощите - разбито огледало.
Ще се намеря
в една усмивка, тичаща към мен
напряко,
в едно очакване, от стиховете ми
пробудено,
в едно горещо и малко неочаквано:
„Бъди за мене! Толкова си хубава!",
което ме приканва да полегна
в поляната на дневното желание.
И птицата във мен ще се изправи
за полети към хоризонти нови.
А стиховете ми
ще бъдат твоите окови -
едно докосвано от теб
очакване.