автор: Platonika

Когато прекършат врата ми
и жилите вържат на панделка,
ще бъда щастлива, любими.
Обичам безкръвнo да паля

разкошните свещи в очите ти.
На светло съм черна и грозна.
Рисувам си белези с восъка.
Така се събличам свободна.

Отвъдно изгарям до винено,
разкъсала с нокти завесите.
Не съм полудяла. Невинна съм.
Антраксно крещяща, обсебвам те.

Когато прекършат врата ми,
ще бъда красива, любими.
Сплети ми гривна от вените.
И после със тях накичи ме.

Във вените вкопчих фъртуни.
Не съм полудяла. А искрена.
Когато прекършиш врата ми...
Не ще бъда мъртва, а истинска.