автор: gerlan

Колко е хубаво да не забравяме, номера на
утрото, което събуди кучето в чекмеджето
спящо във скрина, лаеше гостите после и те
нас, а бяхме приятели. Кучетата и децата не
бива да се бъркат в работата на Големите...


А, когато станаха много не изядените филии,
хранехме котките, беше пролет-имаха гаджета.
Спомням си, беше утро 126, после бяхме сами,
Опитвах се да те обичам и двамата страдахме,
ти си имаше своето чекмедже, а аз две сърми
за изяждане. Славно беше, спомняш ли си?
Сега къде си, ако още си там, не ми се сърди,
адресът е същият, напиши!:
-Далече от големите!
Ей, приятел, как са очите ти, още ли са ти сини?
Още ли лаеш наум, за да не събудим съседите,
помниш ли как, двамата ядохме от едно яйце и
ни се караха. А как се къпахме във ваната с пяна
и всичко се случва, ама друг път, когато няма време.
Помниш ли, как тичаше след колата, помниш ли…?
Къде си, искам да ти се отблагодаря за верността,
тогава и такива неща се случваха-помежду ни!

P.S. Нямам скрин, но ако искаш, заповядай в
живота на децата ми?!