автор: dedenze

Помагах на дядо през лятната ваканция.Пасяхме стадо от 200 разнородни овце,предвождани от голям ,бял овен. Обикалях енергично,подвиквах,плашех, но те вървяха кротко и послушно след овена..Спряхме на поляна с хубава паша, на мене погледа ми се в овена .”Дядо ама той няма рога!”-забелязах аз.
Заливайки се от смях дядо пояснява- „Няма ,ама си знае работата,маса пари дадохме, той е „ементалец” швейцарска порода.Докъто си говорим, овена с танци,подблейване и интересни похвати
„налюби” дозина.В стадото имаще няколко по- дребни с пришито над опашката парче плат.Дядо ми обясни ,че тези още са млади и стопаните по-този начин ги предпазват от ранно заплождане.”Ементалецът „ беше неудържим, той почти не се хранеше.Тичаше ,показваше тревички,настойчиво ухажваше ,трудно може да се опише.
Отнякъде се появи друго стадо и дядо уплашено завика-„Разкарай ги на друго място Иване, ще ти замине овена.”Беше късно , „ементалецът” летеше като лъв и с всички сили стовари голата си глава мужду рогата на чуждия нашественик.Паднаха на колене,овцете спрели всички действия,мълчаливо ги гледаха.Другият овен се провлачи и накуцвайки се оттегли.После доста трудно разделихме стадата .
Въртях се близо до „ементалеца”,след такъв удар мислех ,че ще умре,а той делово отиде при къдрава овчица със зашита опашка .Борбата с контрацептивното парче плат,му отне половин час,първото любене не и хареса особено.Той гордо обикаляше край нея ,отделяше и изключително внимание и любенето продължи,От време на време спохождаше и другите да не ревнуват.
По тъмно ,след като ги издоиха,полегнаха в кошарата.До „ементалеца” кротко лежеше овчицата с висящо край опашката ,ненужно платче и тихо преживяше.