Разкъсах мисли като стар гердан.
Небето притъмня,ще има буря,
в пясъчен часовник времето замря.
като в камбана блъска се душата моя.
Поглеждам в огледалото това съм аз,
така ли трябва да изглеждам....мисля,
Така изглежда влюбена жена,
която чака любовта а тя не идва....
Изплаках всички пясъчни сълзи,
разкъсах всички мисли на парчета.
Сърцето е сърце,боли и не боли,
душата е затворена в клетка.
Размазан грим,размазана тъга,
отпуснати клепачи,мъка,болка.
Така ли трябва да изглежда любовта,
през призмата пречупена на влюбена жена?