автор: iasmina

Тя е като меда, за който само пчелите знаят как се прави. Правят го, но не го консумират. Отнемат им го срещу захарен сироп. От това пчелите не забравят как се прави мед. Нали пак го правят?
А консуматорите на любов често нищо не знаят за прашеца. И по-добре, защото какво ли биха казали, ако научат, че от прашецът се получава мед, когато пчелите го омешат със слюнката си? Тя е тайната съставка на пчелите за меда.Така запазената марка сама се пази. Без пчелите, няма мед. Но без меда, пчелите остават. Имат прашец и слюнка - създават. Не им тежи трудът и не си го спестяват.

Любовта е като меда - за другите. За тези, които не го създават. Медът е вкусен и полезен, но за него те нищичко не знаят. Затова не осъзнават.

Любовта на пчелите са цветята, които прашеца свой им подаряват. А на пчелите не им се налага да се отблагодаряват - със захарен сироп. Не съм видяла цвете, което да се затвори, когато пчела го приближава. Човекът обаче, с пчели не разговаря. Човекът дори се бои от пчели. От жилото им. Когато ужили, пчелата умира. В нейния кошер тогава, човекът любов не намира.

Любов не можеш да имаш с измама - дори да е тя справедлива бартерна обмяна!

Поне уважавайте пчелата! И не й се мотайте около крилата!