автор: persian

По повод чествуването на 24.05.2000 г.

О празник свят,посрещаме те пак
както преди със химни и фанфари,
но няма днес у нас мечтите стари
и бъдещето тъне в черен мрак!

Вървим и се усмихваме,и славим
на братята ний подвига велик,
но себе си не можем да забравим,
в гърдите ни напира страшен вик!

Не можем да забравим,че сме бедни,
че са в чужбина нашите деца,
че са разбити надежди народни,
че са смутени нашите сърца.

От всякъде залива ни помия,
залива ни омраза и печал.
Кого ли за народа го е жал,
че тъне във лъжи и немотия?

Но като гледам стройните редици,
хоругвите,светите ликове,
аз чувствам,че студенти,ученици,
ще построят чудесни светове!

Аз зная,българското ще пребъде,
доброто ще възкръсне пак у нас
и тоз народ на мъки днес осъден
ще доживее звездния си час!

25.05.2000 г.