автор: Lachistata

С човек по-тесен е светът ми
и родният ми град не ще е същият-
нюанс по-сив е амфитеатърът,

грохнали и стари са тепетата,
набръчкан и сух е тихият калдъръм
и не пеят балконите вече...
И родната ми улица не ще е същата-
прах и просяци под цъфналите кестени,
износени, размазани фасади...
Косите на градината не стигнаха отвъд,
а жилката на тънката Марица
не ме отвежда никъде...

Поеха го ръцете на вечните сватби,
изду се небето и светна- по-широко с душа...