автор: idiot

текат минути, часове и дни в безспирен бяг беследно отлетели.
как странно в тези четири стени, ти блъскаш свойте мисли посивели,
и чакаш някого....Но идва ден, когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен, с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен от мисъл "Младостта е изживяна",
и как ли ще признаеш ужасен пред себе си, че тя епропиляна.
и истински все още не живял, денят ти сив отмерва пулс последен
и времето ще сграбчиш ти без жал, със трескави ръце и ужас леден.
към слънцето с пресъхнали очи, съсипан прежаднял ще се катериш.
но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек, на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден, когато смърт очите ще затвори.
ще върнеш ли, дали ще върнеш пак, загубеното, вече пропиляно?!
на карта ще залагаш светъл бряг ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща не можеш никога да си възвърнеш.

Живота да избавиш от смъртта
и Времето назад да върнеш.


изтича песента като вода, но Времето остава нейна стража.
до тука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа!


това не съм аз, аз само го преведох.
познахте ли английския автор? :))