автор: teAnu

Тишината е страшна и необятна.
Красива.
Безнадеждна.
Живителна. Пустиня.
В мен си е.
"Рицарят на бялата дама."
Болка без сън.
И от цитат:
"Аз нямам нищо, за да ти помогна,
аз искам само някаква следа
в душата ти да отпечата спомена"

Отпечатан.
С огън и вода в едно.
Без мен.
Без моето присъствие.
Мен ме няма в теб.
И в никой друг.
Макар и в много други.

Пародия на времето,
На глупостта.
На суетата.
... На света пародията.

На хаоса у мен - ПАРОДИЯТА.
На егоцентричния импулс - пародията.

Обичам. Свят. И Хаос.

Нещастна обърквация съм аз!
Навела уж глава да плача,
а почвам истеричен смях.

"Копнеж е името ти, в мрак забулено,
не можеш ти на себе си да измениш,
от себе си не можеш да избягаш,
да се скриеш в думи, сълзи и желания."

Това бе стих-прозрение! ЗА МЕН.
Като прозрачна книга...

И пак крещя.
И пак е само наум.