автор: nironi

Тя е подземна река –
кръвта й тече навън -
така се раждат извори.

Бедрата й отказват да са брегове
и спешно тя си търси друго тяло.
Очите й обръщат течението си,
канят ме на нощен рафтинг –
там смъртта е с обърнато „т”,
няма кирилица за това.
Орфей се обърна, ти недей –
звънти сабята на гласа й
и потъва в узрялото небе,
което не знае да вали.