автор: illusion

Някъде в младенческия период на лятото,
си мисля, беше,
неземно хубава жена,
сред белезникава мъгла,
(почти изключено е за сезона)
видях, косите си подрязваше до малък вир.
Зад храстите, до мен, във танц извиваше се
голо тяло на змия,
открадна ми страха,
след нея тръгнах,
оказах се отново пред вирА,
на камъните по брега –
смолисто черни кичури коса
и ножица - изрязва женска фигура
от слънце и вода
(движенията й напомнят на змия).
Опомних се.
"Купувам тази – казах – с черната жена."