автор: rozix

Не разбирам хората, които се самоопределят като пацифисти.
Според мен войната е също толкова ценна, колкото и мира - дори повече, защото тя е двигателят на човешката цивилизация такава, каквато я познаваме. Всъщност ако не беше войната едва ли изобщо щеше да съществува Нещо, което бихме могли да наречем Вселена или Космос. Защото Големият взрив не е нищо друго освен война на частиците. Къде щяхме да бъдем ние ако Господ беше пацифист – нима щеше да си направи труда да ни създаде и така да разруши мира завинаги?
Мирът и войната са като деня и нощта – природна закономерност, която не подлежи на обсъждане, тя просто е.
Попитайте хората от скандинавските страни, например Финландия или Норвегия – там понякога денят се застоява с месеци, а после настъпва дълбока нощ, която сякаш никога няма да свърши. Според мен по тия места не можеш да намериш и пукнат пацифист, ако ще със свещ да го търсиш. Тези хора знаят какво означава нарушена хармония.
Същото е и с мира и войната. Когато мирът се задържи прекалено дълго, нещата излизат от контрол и хората се втурват да си спретнат една хубавичка голяма война, за да върнат равновесието. След края на войната отново настъпва мир и човеците се захващат със земеделие, ръкоделие и размножаване. След известно време това им омръзва, пък и от толкова мирно и безконфликтно съществуване са се наплодили прекалено, та се налага да потърсят нови територии и ресурси. И ето ти на – повод за война.
Индианците и аборигените доста са се напатили от скучаещи в мирно време европейци. По всичко личи, че на европейците най-бързо им омръзва мирът, та все тичат през глава към поредната война. Не стига това, ами им харесва да въвличат и други народи и континенти в неразбориите си. А после се чудят на ядрената програма на Иран и Северна Корея.
Интересно е как по време на Студената война САЩ и Съветският съюз се надпреварваха първо по въоръжаване, а после по разоръжаване. Един вид първо се състезаваха кой е по-готов за война, а след това кой повече иска мир. Иначе като слушаш Рейгън и Горбачов, ще си кажеш “няма по-големи пацифисти от тия двамата”, същински деца на цветята – love, flowers and L.S.D.
Французите като стара европейка нация са видни войнолюбци. След фиаското на Наполеон при Ватерлоо, обаче, те предпочитат да действат по-завоалирано, по-нестандартно и да си го кажем, понякога направо перверзно. Вместо да носят отговорност за собствените си войни, франсетата се изхитриха да ги натрисат на нищо неподозиращи държави и народи. Американците бая си изпатиха във Виетнам, опитвайки се да спасят импотентната френска колониална империя – не стига, че загубиха безславно войната, ами на всичкото отгоре някакви си отрепки с мазни коси и непрани дънки ги направиха за смях пред целия свят. “Петлите” са шампиони по подстрекателство и подбудителство – истински виртуози в създаването на заплетени геополитически ситуации. Спомнете си само как Шарл Де Гол извади Франция от Европейския съюз, как забърка големите каши в Алжир и какво ли още не. Дано поне сега да случат на президент с Никола Саркози и малко да се вземат в ръце. Както и да е . . .
Да се върнем на размишленията за войната. Лично на мен от дете се опитваха да ми внушат, че войната е нещо лошо и аз искрено вярвах в това. Още повече, че имах нещастието да раста в просъветска и силно идеологизирана комунистическа държавица, където мирът беше издигнат в култ, а Ленин и Георги Димитров бяха представяни като видни пацифисти от световен мащаб. Ето какво роди натъпканата ми с мирна пропаганда главица, когато бях на 10г. и заветната ми мечта беше да стана пионерче и поне веднъж да бия камбаните на Асамблеята Знаме на мира:

В целия свят надлъж и нашир
децата рисуват и пеят за мир –
да няма ракети и ядрени бомби,
небето все ведро и синьо да свети.
Бели, черни и жълти деца,
нека да пазим света от война!

Звучи трогателно и мило, но я попитайте хората в Норвегия дали искат постоянно да е ден и никога да не настъпва нощ? Едва ли ще се намери и един, който да ви отговори утвърдително. Защото такава е нашата човешка реалност, такъв е светът, който познаваме и от който сме част. Денят се сменя с нощта, след зимата идва лято, след дъжда – суша, след здравето – болест, след живота – смърт, след мира – война. И това трябва да е ясно на всички бели, черни и жълти деца по света.
Животните също се избиват помежду си – на върха на хранителната верига е хищникът и неслучайно – той е най-големият войнолюбец. Ние, хората сме съвършените хищници, безспорните господари на планетата. Първобитният човек е престанал да ходи на четири крака и се е изправил, за да може да хване в ръцете си оръжие – за самозащита, за нападение, за убиване, за война. Това е истината – ние, хората сме воини. Когато не се сражаваме на бойното поле, се сражаваме вкъщи – с родителите си, с децата си, с приятелите.
Не помня кой беше казал, че войната е продължение на мира с други средства. Който и да е той, бил е прав. Затова моето дълбоко убеждение е, че пацифисти няма – животът сам по себе си е война, която сме принудени да водим. Пацифисти са само мъртвите, защото са се върнали в началото на хранителната верига.
Единственото, което можем да направим е да се опитаме да задържим мира, колкото се може по-дълго. В крайна сметка всеки нормален норвежец би предпочел по-дълго време да е ден, отколкото нощ.