автор: 4a4e

Не трябваше да ми показваш
стъклената топка
на подредения си свят.
Красив, но достатъчно скучен
пейзаж.
Защитен априорно
препариран
капсулиран.
Беше в ръцете ми -
знам, ще внимавам
макар,че така ми се иска
да го изпусна неволно.
Само го преобръщам
с главата надолу
и той оживява.
Със детско вълнение
го наблюдаваш -
май беше забравил
как става фокуса.
Тук някъде имаше дупчица
през която, само въздух
може да влезе.
Аз съм въздух,
но влизам тайфунно,
та затуй
ти излизай през нея
понякога.