автор: Vaia

Когато звезди се разсипят над нас
и вейките жилави вятър превие,
от мили ще чуя любимият глас,
и ехо,
и ехо,
и ехо ще бъдем един за друг ние.


Какво от това, че ще бъдеш далеко-
сърцата докоснала, ще ни открие
отново любов споделена и ехо
от нежност
за нежност,
и нежност навеки ще бъдем пак ние.

Дори зад чертата в кръга на смъртта,
когато пълзящият мрак ни покрие,
аз зная, ще бъде със нас любовта
и памет,
и памет
призвездна един за друг с теб ще сме ние.


Эхо любви

Покроется небо пылинками звёзд,
И выгнутся ветки упруго.
Тебя я услышу за тысячу вёрст,
Мы - эхо,
Мы - эхо,
Мы - долгое эхо друг друга.

И мне до тебя, где бы я ни была,
Дотронуться сердцем нетрудно.
Опять нас любовь за собой позвала,
Мы - нежность,
Мы - нежность,
Мы - вечная нежность друг друга.

И даже в краю наползающей тьмы,
За гранью смертельного круга,
Я знаю, с тобой не расстанемся мы,
Мы - память,
Мы - память,
Мы - звёздная память друг друга.

Р. Рождественски