автор: Pobeditel

Погледна ли към пълната луна, знам
в нея ще видя блясъка на очите ти.
Роди се в сърцето ми рубинен блян
да дам бели криле на мечтите ти.

Нощна музика извира от душите.
Любов силна като "Токата и фуга",
с багрите на дъгата оцветява дните.
Не ми трябва да имам съдба друга.

Думите са тънки нишки от коприна,
те съединяват същностите на живота.
Ние с теб сме сюжет от жива картина,
пълно усещане за най-горната кота.

Ще избягат прогонени вещици зли,
в битката с мрака вече не съм сам.
Докато в кръвта ми огънят гори,
теб нежно-вълшебна няма да предам.

Утихнете ветрове, изгрейте звезди.
Двамата вървим хванати за ръка,
никой не ще може да ни раздели.
Пътеката пред нас е една - обичта.